Андрю Марвъл
“На свенливата си възлюбена”

Да имахме, миледи, свят и време,
не би била свенливостта ви бреме.
Мечтали бихме, както си седим,
деня любовен как да съкратим.
Край Ганг вий бихте сбирали рубини,
а аз край Хъмбър жалил бих с години
за вас. Обичал бих ви пет лета
преди потопа - и от любовта
очите ваши нека се отвръщат,
доде евреите не се покръстят.
Тъй моята любов би расла бавно,
но безгранично като царство славно.
По сто години бих прославял взора
и челото ви ясно без умора,
по двеста бих отдал на всяка гръд
и още трийсет хиляди отвъд -
за всяка част по ера, чак додето
накрая ви разкрия и сърцето.
Че тази висша чест ви се полага
и аз не бих ви любил инак, драга.

Но зад гърба ми с тропот глух ме стряска
на времето крилатата каляска,
а пък пред нас в безкрайните предели
пустинята на Вечността се стели.
Ще се изгуби прелестта ви, знам,
а мойта песен ще заглъхен там -
под мрамора, и червей ще опита
девствеността ви, тъй усърдно крита.
Честта ви нежна в прах ще се превърне
и в пепелтта лъстта ми ще посърне.
Да, гробът е спокоен, чуден край,
но в него никой не прегръща май.

Затуй сега, додето свежест здрава
като роса лицето ви огрява
и пламенната ви душа говори
с внезапни блясъци през всички пори,
доде са ясни нашиет зеници,
подобно влюбените хищни птици
да глътнем времето си с буйна страст,
а не да креем в мудната му власт!
О, нека днешната си мощ и сладост
да съберем в едно кълбо от младост
и да се врежем с яростна охота
през дверите железни на живота,
та щом не можем слънцето да спрем,
да го пришпорим колкото си щем!

Прев. Ал. Шурбанов

Иначе първоначално първият ред беше “Да, имам доста светове и време” (забележи, че той казва worlds, гада му ниеден, не минава без закачка във всяка дума :) )

Това ‘миледи’ като че ли не го схванах; сигурно е нещо свързано с другаря Андрю, за който ни светва хаз ;)

Без него ще стане с:
Да, имам аз и свят, и време,
да търся рими - тежко бреме:

и ритъма няма да се загуби. Ама си е друго с някоя дама вътре, знам си ;)