Nature of Man

… nothing that happens to Man is ever natural …

This is how the lucky feel
How the blessed think
Like daybreak in spring
The sun on a spring morning

Like the flat brink of a cloud
Like a dark night in autumn

But how do I feel
In my gloomy depths?

Is this how the lucky feel
How the blessed ones think
Like a daybreak in spring

Like the flat brink of a cloud
Like a dark night in autumn
A black winter day

This is how the lucky feel
How the blessed think
Like daybreak in spring
The sun on a spring morning

Like the flat brink of a cloud
Like a dark night in autumn

A black winter day
No, darker than that
Gloomier than an autumn night

A black winter day

Късметлиите тъй мислят
Тъй блажените се чувстват
Като пролетна зора
Изгрев в лятно утро

Като ръб на облак чер
Като тъмна нощ наесен:

Тъй чувствам се аз
В сумрачния ден

Така ли щастливите,
блажените, чувстват -
зора в пролетта?

Като чер ръб на облак,
нощ тъмна наесен,
сумрак в зимен ден

Късметлиите тъй мислят
Тъй блажените се чувстват
Като пролетна зора
Изгрев в лятно утро

Като ръб на облак чер
Като тъмна нощ наесен

Сумрак в зимен ден,
не, много по-чер,
тъмен като адска нощ

Мрак в зимен ден

Better it would be for me
And better it would have been
Had I not been born, not grown
Not been brought into the world
Not had to come to this earth
Not been suckled for the world

If I’d died a three-night-old
Been lost in my swaddling band
I’d have needed but a span of cloth
A span more of wood,
But a cubit of good earth
Two words from the priest
Three verses from the cantor
One clang from the bell

За мен било би по-добре,
така бих искал аз,
Да не бях роден, ни расъл
ни донесен в този свят.
Пръкнат не на таз земя,
ни откърмен тук.

Ако бях след нощи три
изгубен в пелени,
Бих требвал само педя плат,
и още педя дърво,
лакът праведна пръст,
две думи от поп,
три строфи от псалтира,
един звън от камбаната.

Да бях умрял, да бях не-роден…