Ode to Multiple Universes
Ode to Multiple Universes
I do have worlds enough and time
to spare an hour to find a rhyme
to take a week to pen an article
a day to find a rhyme for ‘particle’.
In many worlds my time is free
to spend ten minutes over tea
And steal the time from some far moon
so words can take all afternoon,
Away beyond the speed of light
I’ll write a novel in one night.
Aeons beckon, if I want ‘em…
…but I can’t have em’, ‘cos of Quantum
(Terry Pratchett)
Special thanks to hazel who, in her eclectic knowledge, pointed out that this references Andrew Marvell’s To His Coy Mistress, therefore I fixed my translation to reference the Bulgarian translation:
Ода за множеството вселени
Да, имам аз, миледи, свят и време
да търся рими - тежко бреме:
есе да пиша дълго - дор седмица,
и ден да търся рима на ‘частица’
В безброй вселени времето ми стига
и чай да пия, да разтворя книга,
и миг откраднал от луна далечна
със думи да играя цяла вечер.
С отвъдпределна свръхсветлинна мощ
ще пиша нов роман на всяка нощ.
Зоват еони с време на аванта …
… уви, недостижими зарад’ Кванта.
(Тери Пратчет)
Свежо!
Това ‘миледи’ като че ли не го схванах; сигурно е нещо свързано с другаря Андрю, за който ни светва хаз ;)
Без него ще стане с:
Да, имам аз и свят, и време,
да търся рими - тежко бреме:
и ритъма няма да се загуби. Ама си е друго с някоя дама вътре, знам си ;)
Comment by alvin — 8 May 2007, Tuesday @ 20:12
“Да имахме, миледи, свят и време” бил превода на Александър Шурбанов, тя хаз го споменава в един пост, но не го е написала на български.
Иначе първоначално първият ред беше “Да, имам доста светове и време” (забележи, че той казва worlds, гада му ниеден, не минава без закачка във всяка дума :) )
Comment by Mordred — 9 May 2007, Wednesday @ 09:58
Той няма да се сърди за правата, надявам се:)
Андрю Марвъл
“На свенливата си възлюбена”
Да имахме, миледи, свят и време,
не би била свенливостта ви бреме.
Мечтали бихме, както си седим,
деня любовен как да съкратим.
Край Ганг вий бихте сбирали рубини,
а аз край Хъмбър жалил бих с години
за вас. Обичал бих ви пет лета
преди потопа - и от любовта
очите ваши нека се отвръщат,
доде евреите не се покръстят.
Тъй моята любов би расла бавно,
но безгранично като царство славно.
По сто години бих прославял взора
и челото ви ясно без умора,
по двеста бих отдал на всяка гръд
и още трийсет хиляди отвъд -
за всяка част по ера, чак додето
накрая ви разкрия и сърцето.
Че тази висша чест ви се полага
и аз не бих ви любил инак, драга.
Но зад гърба ми с тропот глух ме стряска
на времето крилатата каляска,
а пък пред нас в безкрайните предели
пустинята на Вечността се стели.
Ще се изгуби прелестта ви, знам,
а мойта песен ще заглъхен там -
под мрамора, и червей ще опита
девствеността ви, тъй усърдно крита.
Честта ви нежна в прах ще се превърне
и в пепелтта лъстта ми ще посърне.
Да, гробът е спокоен, чуден край,
но в него никой не прегръща май.
Затуй сега, додето свежест здрава
като роса лицето ви огрява
и пламенната ви душа говори
с внезапни блясъци през всички пори,
доде са ясни нашиет зеници,
подобно влюбените хищни птици
да глътнем времето си с буйна страст,
а не да креем в мудната му власт!
О, нека днешната си мощ и сладост
да съберем в едно кълбо от младост
и да се врежем с яростна охота
през дверите железни на живота,
та щом не можем слънцето да спрем,
да го пришпорим колкото си щем!
Прев. Ал. Шурбанов
Comment by haz — 9 May 2007, Wednesday @ 14:38